Съдържание

Статии

Думи за Ботев...

Градският съвет на БСП - София, заедно със Съюза на българските писатели и издателство "Захарий Стоянов", организира честване на 170-ата годишнина от рождението на Христо Ботев. Тържеството се състоя на 10-и януари в голямата зала в сградата на Българската академия на науките. По време на честването лидерът на БСП - София Калоян Паргов говори за Ботев. Пълния текст на словото може да прочетете тук:

На 6-ти януари в цялата страна тържествено се отбеляза 170-ата годишнина от рождението на великия гений на българския народ – поета Христо Ботев. Ние, с моите другари от Градската организация, с колегите общински съветници, с народните представители, се поклонихме и положихме цветя на паметника на поета-революционер в Борисовата градина. Слово за Ботев изнесе зам.-кметът на София доц. Тодор Чобанов, а за историческото значение на делото му говори проф. Пламен Павлов.

През целия ден, а и малко преди това, политици от всички партии изричаха клетвени слова в името на Ботев. Цитираха класически пасажи от негови статии, стихове от поезията му. Медиите не останаха по-назад - организираха се дискусии за това: кой е Ботев, чий е Ботев, на кого служи Ботев.

И в същото време си припомних, че в началото на прехода публицистиката на Ботев отпадна от учебните програми. Някой тогава много се уплаши, че статиите и фейлетоните на поета са опасни за младия разум, че те палят сърцата и възпитават в национално достойнство и свободомислие. Възможно е яркото слово на поета да не се е вписвало в плановете на задокеанските фондации, да е контрастирало с задачите да бъде изкоренен поривът на българина към национална и социална свобода. Няма как учениците да изучават Ботевите статии като "Смешен плач" или "Народът – вчера, днес и утре", или пък да се опитват да анализират статията му "Единственото спасение на нашия народ е революцията". Защото, на тях ще трябва да им се обясни, че съвременното зачертаване на идеалите за равенство, братство и свобода не е Ботев. Ще трябва да им се каже, че създаването на една класа от четири процента свръхбогаташи и 96% бедни българи не е Ботев. Ще трябва да им се обърне внимание, че превръщането на България в територия, осеяна с чуждестранни военни бази, с трансформирането на българите в население с обслужващи функции не е Ботев. И още, и още...

Слушайки речите, си спомних и за онзи доклад, според който стихотворението "На прощаване" бе определено като дискриминационно и нетолерантно. Или зададеният въпрос към учителите, какво според тях трябва да отпадне от поезията на Ботев. И не е чудно, ако учениците днес не познават поезията на Ботев, не са чели "Хаджи Димитър", "Елегия", "Борба", "Моята молитва", "Хайдути". И по този въпрос политическата ни класа мълчи.

Казвам всичко това в този тържествен момент, тук, пред българските писатели, пред българските учени, защото ми се иска наред с верните слова, с патетичните думи, с изпъстрянето на социалните мрежи с възторг от годишнината на Ботев, да направим крачка към истинския Ботев – връщането на блестящата му публицистика и двадесетте му стихотворения в българското училище.

Иска ми се, годишнината на Ботев, както и другата голяма годишнина - 140 години свободна България, да се превърне в повод за равносметка защо за 28 години България стана най-бедната държава-членка на ЕС и какво трябва да направим всички ние – политици, общественици, творци, за да сбъднем онези велики идеи за свобода, равенство и братство, за които дадоха живота си Ботев и плеядата герои на България.

През 2017 г. отбелязахме 180 години от рождението на Васил Левски. Можем ли обаче да кажем, че направихме и крачка напред, за да постигнем мечтата му за чиста и свята република?

На този и на още много въпроси в дни като днешния трябва да си отговорим. Като политици е много важно да отговорим на тези въпроси, защото го дължим награжданите на България. Ако родината ни тогава също е на дъното на европейските класации за качество в различните сфери, ако и тогава младите масово напускат страната, значи не сме достойни за заветите на Ботев и Левски. И трябва да се срамуваме.

В такъв исторически момент сме длъжни да направим равносметка. И тя не е в наша полза. Днес, когато обществото ни е силно разделено, когато нямаме ориентири, когато младите не намират причина да останат в родината си, имаме нужда точно от непримиримия дух на Ботев. На поета-бунтар, на човека, който не допуска компромиси с идеите и идеалите си и не се примирява с овчедушието на българина. На героя, който не търпи предателството и го счита за най-голям грях. На революционера, който е твърдо убеден, че хората трябва да са свободни и да живеят като братя. 

Днес особено актуално звучи творчеството на Ботев, свързано не само с националната свобода, но и със социалната свобода. Българинът в 21-и век е все по-силно икономически зависим. За съжаление, все по-трудно става човек да разреши социалните си проблеми.

Не можем да кажем, че живеем в демокрацията, за която толкова бленувхаме, след като не разполагаме със социална свобода. Тази социална свобода събира в себе си възможността да работиш, възможността да създадеш и да живееш достойно със семейството си, да си щастлив. Затова ни е толкова важно честно да си дадем сметка къде сме и какво правим. И да започнем да градим мостове, вместо постоянно да разделяме обществото.

Странична лента