Съдържание

Статии

Калоян Паргов: Българската работническа партия се е изправила с всички сили срещу насаждането на расова омраза и антисемитизъм в България в периода 1941 – 1944 г.

Още с влизането в сила на Закона за защита на нацията в началото на 1941 година Българската работническа партия се е изправила с всички сили срещу насаждането на расова омраза и антисемитизъм в България. Това каза лидерът на БСП – София Калоян Паргов в доклада, който изнесе по време на Научна сесия в читалището в гр. Брезник, посветена на 75 години от събитията през март – април 1943 г. Сесията се проведе след церемонията по откриване на мемориална плоча в памет на евреите, полагали принудителен робски труд в пясъчната кариера "Главан". Това е безчовечна и репресивна мярка, действаща съгласно антиеврейския Закон за защита на нацията, приет през декември 1940 г и прилаган срещу българските евреи до септември 1944 г.

В доклада си Калоян Паргов цитира думите на левия депутат по онова време Тодор Поляков: "Този законопроект е законопроект за опозоряване на нацията". Поляков е подкрепен от други леви депутати като Любен Дюгмеджиев и д-р Никола Сакаров. "Комунисти и ремсисти се изправят остро срещу Закона за защита на нацията и категорично заявяват, че чрез антиеврейските мерки правителството се опитва да скрие парливите икономически проблеми и призовават за защита на еврейската трудеща се младеж", подчерта Паргов.

Лидерът на столичните социалисти припомни, че българските комунисти са в авангарда на защитниците на евреите в България и приведе примери за това: "През 1942 година Васил Коларов осъжда антиеврейските мерки, предприети от българското правителство, а приетата Наредба от 29 август 1942 година е оприличена на 59 "скрижали". Той изтъква и се опитва да докаже, че целите на антиеврейския поход е да бъдат заграбени еврейските капитали. В емисията от 20 декември 1942 г. по радио "Москва" "Антисемитският бяс на хитлеристите и предупреждението на правителствата на свободолюбивите народи" Коларов привежда редица примери за убийства и нехуманно отношение към евреи от страна на хитлеристките палачи".

"А позивът на Българската работническа партия от 23 май 1943 г. е доказано най-въздействащата пропагандна проява на българските комунисти и е недвусмислен акт на морална подкрепа към бедстващите сънародници - евреи", категоричен бе Паргов. В обръщението към българите, към народните представители, бившите министри, общественици, писатели, хората на физическия и умствен труд, към свещениците, към българските майки, от БРП призовават всички открито и с различни способи и средства да се противопоставят на предприетото от Комисариата по еврейските въпроси принудително изселване. Евреите са призовани към "геройска борба и смърт пред смърт в ръцете на палача Хитлер".

"Днес повече от всякога са ни нужни тези примери от историята. Защото в последно време все по-често ставаме свидетели на надигащи се в Европа и по света прояви на нетолерантност и ксенофобия. Длъжни сме категорично и безкомпромисно да се противопоставим на всички прояви, символизиращи най-мрачните моменти от европейската история на ХХ век. Времена, които действително създадоха нуждата от Обединена Европа като гарант катастрофата да не се повтори", завърши доклада си Калоян Паргов.

Странична лента