Градската организация в София е авангардът на социалистите от 1891 г.
Българската социалистическа партия има 128-годишна история, изпълнена с политически борби, успехи, премеждия, провали и героични моменти
Софийската градска организация е учредена още през 1891 г. В последното десетилетие на ХІХ век тя се утвърждава като водеща структура на БРСДП. След разцеплението на партията на тесни и широки социалисти през 1903 г. софийската градска организация на БРСДП (т. с.) постепенно разширява своето влияние, особено чрез синдикалната организация ОРСС (от 1904 г.) и защитава социалните права на софийските граждани в Столичната община (от 1911 г.).
Видни нейни представители в периода до 1924 г. са Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров, Димитър Монов, Тодор Данаилов и др. След Октомврийската революция (1917 г.) и създаването на Комунистическия интернационал (март 1919 г.) партията се преименува на Българска комунистическа партия (тесни социалисти) и съобразява своята политическа и идеологическа линия с Комунистическия интернационал и процесите на изграждане на социализма в Съветския съюз. След разгрома на Септемврийското въстание (1923 г.) БКП е забранена (1924 г.), но продължава да действа успешно в нелегални условия, като през 1927 г. е създадена Работническата партия със софийско подразделение. През 1939-1940 г. организациите на Работническата и Комунистическата партия в София се обединяват. Самоотвержена е борбата на софийските комунисти против фашизма и капитализма през 1923-1944 г. Участници в антифашистката съпротива от софийската организация са Владимир Зографов, Вълчо Иванов, Христо Трайков, Антон Иванов, Денчо Знеполски, Енчо Лесев, Иван Христов-Зъбчето, Димо Дичев, Лиляна Димитрова и др.
Градската организация на Комунистическата партия играе първостепенна роля в годините на народната демокрация (1944-1948 г.) заедно с градските структури на партиите от Отечествения фронт, както и в годините на държавния социализъм от съветски тип (1948-1990 г.). Партията постига сериозни успехи за възстановяването на столицата от разрушенията по време на Втората световна война, за модернизацията й и превръщането й в модерен европейски град, за изграждането на големи индустриални мощности, за развитието на културата, литературата, науката и изкуството. През периода на държавния социализъм са допуснати и редица извращения, които са осъдени от партийните форуми след 10 ноември 1989 г.
Основни личности в този период, свързани с градската организация са Тодор Живков, Васил Цървенков, Георги Йорданов, Чудомир Александров, кметовете Георги Стоилов, Петър Междуречки, Стефан Нинов.
В резултат на промените в Съветския съюз и европейските социалистически страни БКП/БСП започва преход към демокрация и пазарна икономика през 1989-1990 г. Социалистическата партия преживява редица премеждия и сътресения, преустройвайки се в новите политически условия, но успява да запази в голяма степен влиянието на партията сред софийските граждани. В общинския съвет, макар и в опозиция след 1990 г., БСП – София защитава интересите на столичните граждани и отстоява техните социални права.
